България След Парламентарните Избори 2013 – Перспективи и Неизвестни

Предсрочните парламентарни избори в България, проведени през май 2013 г., се очертаха като едни от най-оспорвaните и най-интересни в най-новата история на страната. След поредица от изключително сериозни разнопосочни политически обвинения и необичайно ожесточена предизборна кампания, сега е времето, в което трябва да се пристъпи към реална работа, за да може да бъдат запазени икономическите позиции, вече завоювани от страната, а и в същото време да се продължи по пътя на дори по-ускорено икономическо развитие.

Но какво показват резултатите от изборите за бъдещето на бизнес климата у нас?

Преди всичко изборите доказаха пъстротата на идеите за по-осезаемо излизане от финансовата и икономическа криза, с която се бори целият Европейски съюз, проявяваща се в България в сравнително завишените нива на безработица, намаления икономически растеж и най-вече невъзможността за покачване на изключително ниските доходи.

Макар че България е една от малкото старни в рамките на ЕС, демонстрираща положителни икономически резултати години наред и спазваща стриктна финансова дисциплина, най-големите проблеми и надежди на българите са свързани с разкриването на нови работни места във все по-атрактивни сектори на икономиката, които да бъдат резултат или от преки чуждестранни инвестиции, или от вътрешни инвестиционни платформи на вече стъпилия здраво на краката си крупен местен бизнес.

Резултатите от вота биват възприемани и тълкувани по различен начин от различните политически анализатори и специалисти. Много от тях изразяват мнението, че чувството за нестабилност и политическа неяснота никога не е било по-силно от началото на демократичния преход.

Това неминуемо влияе на бизнес средата и климата, съществуващ в държавата, тъй като на преден план излизат доста неизвестни относно основни икономически и данъчни параметри. Все още е неизвестно дали ще бъде запазена съществуващата данъчна система или ще се пристъпи към някакви кардинални промени, както по отношение на пропорционалното облагане, така и във връзка с данъка върху добавената стойност.

Не е за пренебрегване и фактът, че в политиката на България относно мащабни международни инвестиционни проекти тепърва могат да бъдат очаквани резки завои, които допълнително ще засилят усещането за политическа нестабилност у нашите външнотърговски партньори. Разбира се, едва ли към днешна дата можем да говорим за драматични промени, но неизвестността все пак остава.

Какви са възможните комбинации за бъдещо правителство?

По всичко личи, че бившите управляващи няма да бъдат способни да създадат работещо правителство и ще трябва да преминат в опозиция. А от своя страна социалистите изглежда ще работят за програмен кабинет с другите две парламентарно представени групи – партията, представител на етническите турци в България, и тази – на крайнодесните националисти. Едва ли обаче това ще бъде обвързано с коалиция, поради простата причина, че тя би могла да означава истинско политическо и идеологическо предателство към избирателите за всяка една от трите парламентарно представени партии. Интересното в случая е, че за пръв път в най-новата българска история бившите управляващи печелят избори, но пък е повече от очевидно, че са изпаднали в остра политическа изолация.

Неприятното е, че подкрепата на правителството ще се крепи на евентуалното безприкословно съгласие с неговите решения на три от четирите различни парламентарно представени групи. А тяхната „пъстрота” загатва за голяма неяснота и сериозна нестабилност особено при прокарването на някои предстоящи непопулярни решения и болезнени реформи в доста отдавна доказано неефективните сектори на образованието и здравеопазването.

Трябва ли да има правителство на всяка цена?

Множество експерти изразиха вече мнение, че правителство трябва да бъде сформирано, без значение по какъв начин и на базата на какви принципи. Всеки изминал ден без реално работещ кабинет е своеобразна стъпка назад в развитието на страната и понататъшното й реформиране. Това обаче не отговаря на възникналия въпрос относно това дали безпринципни коалиции и правителства, създавани на всяка цена, са по-добрият вариант от нови предсрочни избори. Проблемът е в това, че евентуални нови избори ще означават загуба на още ценно време, а ефектът от тях е крайно неясен, тъй като вероятността подобни пропорции на разпределение на вота да бъдат повторени.

Всички тези събития и неизвестни около формата и състава на следващото демократично избрано българско правителство будят известни тревоги, най-вече свързани с евентуално забавяне на икономиката и извършването на реални реформи, поради политическа нестабилност. Това влияе негативно на имиджа на България, който е важна част от процеса на привличане на преки чуждестранни инвестиции.