Финансовата Криза – Има ли Край?

Финансовата криза, започнала през 2008 г. сякаш няма никакво намерение да се предава пред непрестанните опити на правителствата да я преборят чрез използването на най-различни средства и подходи. Икономистите по света вече са напълно единодушни – тази криза има потенциала да бъде сравнявана по мащабност и социален ефект с най-голямата подобна в съвременната история – „Голямата Депресия” – от края на 20-те години на миналия век.

„Но как и кога, най-вече, ще дойде краят на кризата?” – Това е може би най често задавания въпрос в последните 5 години, отговор на който все още не е намерен. Редица специалисти постоянно твърдят в определени моменти, че кризата е свършила или, най-малкото, че идва нейният край. Това, обаче, както се вижда, е далеч от реалността, тъй като обикновените хора по цял свят тепърва започват да усещат ефектите от различните по вид мерки, прилагани от правителствата на най-засегнатите икономики.

Интересен факт при борбата с повсеместната рецесия и изоставане на икономическия растеж е, че двете най-големи световни икномики прилагат два коренно различни подхода за справяне с кризата:

САЩ:

Правителството на САЩ предприе светкавични мерки за предотвратяване редица тежки последствия от кризата. Вместо да въвежда строги икономии, което изглеждаше логична стъпка, държавата направи точно обратното – отпусна допълнителни средства за спасяването от фалит на редица големи държавни предприятия и, като цяло, не само, че не сви своето потребление, но дори го увеличи. Това, от своя страна, доведе до натрупването на огромен външен дълг от порядъка на 5 – 6 трилиона долара, който на практика представлява цената на такъв вид политика. Все пак – икономическите и политически специалисти в САЩ взеха решението да следват курс на стимулиране на икономиката чрез потребление, макар и това да увеличава задлъжнялостта на самата държава и да бъде предпоставка за бъдеща дългова криза.

ЕС:

Правителствата на държавите от ЕС предприеха напълно различен курс на действие – вместо да стимулират икономиката с държавни разходи, те незабавно приложиха мерки за изключително строги икономии. Вследствие на това, напълно реалистично е да бъде овладяна твърде увеличилата се в последно време външна задлъжнялост на отделните страни-членки. Социалната цена, която обаче трябва да бъде платена за това, се оказва твърде висока – години на социални лишения, оскъдни възможности за социална защита и рекордни нива на безработица. Не е учудващо, че при така стеклите се обстоятелства редица правителства рухнаха под обществения натиск на населението.

България:

Къде сме ние? – На фона на цялата тази ситуация България остана за дълго време райско кътче за благоприятни инвестиции и аутсорсинг в рамките на Европейския съюз. Едва в последния месец мерките за строги икономии предизвикаха вълна от обществено недоволство, довело до подадената от правителството оставка, която по-скоро има формата на доброволно поискан от народа вот на доверие от страна на премиера Бойко Борисов. Социологическите проучвания, обаче, показват, че партията на досега управлявалото мнозинство отново ще бъде първа политическа сила след провеждането на предсрочните парламентарни избори, което е и ясен атестат за положителната оценка на народа, както и за това, че мерките за икономии, съчетани с ускорено усвояване на средства по Европейски фондове и програми, представляват доста сполучлива формула за бъдещото развитие на държавата при условията на продължаващата финансова и икономическа криза. По всичко изглежда, че България ще запази имиджа си на стабилна регионална икономика и ще продължи да привлича значителни чуждестранни инвестиции.