Стабилност на Балканите – Кой Как Се Справя?

В момент на изключително тежка финансова и икономическа криза, както и политика на крайни бюджетни лишения, Балканите изглежда отново предствляват изключително гореща точка – място на крайни противоречия и противоположности.

Но как точно правителствата в по-големите Балкански държави се справят едновременно с прилагането на сериозните рестриктивни разходни бюджети и със запазването на вътрешната стабилност в самата държава?

България:

Смятана за една от основните стабилни икономики в региона, страната стриктно следва разпоредбите на Европейския съюз. В последните дни, обаче, дори и тя не бе задмината от бурни обществени протести срещу наложените мерки на строги икономии. Това впоследствие доведе до оставката на министър-председателя и до разпускане на цялото правителство – само няколко месеца преди провеждането на редовни парламентарни избори. Въпреки разрастналата се политическа криза, показателите на България от икономическа гледна точка са доста добри на фона на някои от нейните съседи:

Ниво на Безработица (Октомври 2012): 11.5 %

Инфлация на годишна база (Февруари 2012): 2.0 %

Икономически растеж на годишна база (2012): 1.0 %

Гърция:

Често обвинявана и сочена за основнен „виновник” за задълбочаването на дълговата криза в Европейския съюз, след няколко поредни тежки години и почти достигнат „частичен фалит”, най-после гръцкото правителство има поводи за радост през 2013. Финансите на страната изглеждат вече доста по-стабилни след поредицата от спасителни траншове, отпуснати от тройката кредитори. Все пак, данните за основните икономически показатели на страната никак не са цветущи. Драстичното орязване на разходите така и не се осъществи, а обещаните реформа в администрацията не се състояха.            И въпреки че положените усилия за постигане на контрол над разходите бяха частично оценени, то несправянето с заложените параметри в приходната част на бюджета, продължават да дават тревожни сигнали. Икономически показатели на страната са  :

Ниво на Безработица (Октомври 2012): 26.8 %

Инфлация на годишна база (Февруари 2012): 1.7 %

Икономически растеж на годишна база (2012): -6.0 %

Румъния:

Като страна, считана за една от най-бедните в Европейския съюз, Румъния често бива възприемана като една от най-големите заплахи в качеството си на източник на миграционни вълни. През 2012 г. страната също премина през определена политическа криза след отявлен конфликт между министър-председателя и президента на държавата. Основните й икономически показатели са както следва:

Ниво на Безработица (Октомври 2012): 7.1 %

Инфлация на годишна база (Февруари 2012): 2.7 %

Икономически растеж на годишна база (2012): 0.9 %

Разбира се, когато говорим за Балканите, не можем да не споменем и една от най-бурно развиващите се световни икономики, макар и само частично влизаща в рамките на Балканския полуостров – Турция. Политическата й стабилност и икономическият й прогрес доведоха съвсем резонно и до все по-голямото уважение, което държавата печели на фона на раздирания от кризи Европейски съюз.

Не трябва да се пренебрегва и ролята на бившите Югославски републики в оформянето на цялостания колорит на Балканите. Хърватия вече е почти част от Европейския съюз, а Сърбия и Македония тепърва започват дългия преход към синхронизиране на законодателството си с нормите на Европейския съюз, с цел да бъдат интегрирани в общността.

Въпреки огромните разлики и в развитието, и в проблемите на Балканските страни, едно обаче е сигурно, а то е, че те най-вероятно ще успеят да разрешат макар и трудните задачи, които имат пред себе си, най-вече уповавайки се на богатия си опит за справяне и оцеляване в критични ситуации, придобит вследствие от самото им историческо битие.