Спестяванията като Икономически Стимул

Наскоро бе официално обявено, че спестяванията на домакинствата в България са надхвърлили границата от 36.5 млрд. лева – около половината от брутния вътрешен продукт на страната. Тази тенденция на спестяване продължава вече няколко години и представлява пряка последица от песимизма и несигурността, която чувстват обикновените хора.

Като правило спестяването се счита за вид пасивно икономическо поведение, което няма положителен ефект върху икономиката. Това обаче не е съвсем коректна теза, тъй като икономическото развитие се обуславя по принцип от потреблението и спестяването като взаимозависими и взаимовлияещи си фактори.

Могат ли спестяванията да бъдат вид икономически стимул?

За да бъде даден точен и изчерпателен отговор на този въпрос, трябва да бъдат изяснени същността и произходът на този вид ресурси (активи). Спестяванията представляват вид отложено потребление от страна на икономическите субекти, като най-често тяхното възникване е свързано с генериране на принадена стойност. Ето защо те не могат да бъдат опасни за икономиката и да доведат до нейното „прегряване“ в определен момент.

Позитивният ефект на спестяванията следва да бъде търсен в по-дългосрочен план. Министърът на финансите на България коментира данните, свързани с размера на натрупаните в банките средства, доста положително, именно подчертавайки, че тези пари представляват гарант за дългосрочен икономически прогрес. По думите му спестяванията би следвало да дадат възможност на банките да имат по-добро ниво на ликвидност, за да могат да раздават по-лесно заеми на предприемачите.

Интересен факт е и това, че за първи път общата сума на спестяванията в банките надхвърля общата сума на раздадените кредити в страната. Това е важен момент, тъй като на практика означава, че банките вече разполагат с привлечени средства, чрез които могат изцяло да обслужват вътрешния пазар на кредити, без да имат нужда от парични потоци от чужбина.

Разбира се, отчитането на поредното увеличаване на спестяванията на домакинствата в България няма как да не се възприемат и като вид предупреждение за продължаващата негативна нагласа на населението. Обнадеждаващо обаче е, че темпът на спестяване все повече се забавя, което е знак за все по-смело потребление, а съчетанието от стабилност на паричните ресурси в банките (под формата на спестени пари) и увеличаващ се дял на потреблението сякаш представлява най-правилната и логично следваща формула за връщане към пътя на осезаем икономически ръст.