Словения – Следващият „Кипър”?

В последните дни положението около периферните държави-членки на Еврозоната става все по-напрегнато, като във фокуса на вниманието на всички в момента е доскоро смятаната за райско кътче „Словения”. Дълги години словенците бяха давани като пример за подражание на останалите балкански народи – както по отношение на манталитет, така и по отношение на финансово-икономически показатели. Явно обаче кризата не задминава и тази, иначе изключително скромна и по подразбиране – трудолюбива нация. Словенската банкова система се намира в пред-колапсно състояние, а рейтинговата агенция „Moody’s” отново понижи прогнозите си за бъдещото икономическо развитие на страната.

Но откъде дойдоха всички главоболия – какви са фактите?

Направените анализи безспорно доказаха, че банковата система на Словения е понесла изключително сериозни загуби вследствие на увеличаване на така наречените „лоши кредити”. Масово населението не съумява да се справи с тежките ипотечни и потребителски кредити, отказвайки се в крайна сметка да следва предварително договорените погасителни планове. Всичко това неминуемо довежда до затрупването на банките със слабо ликвидни активи, някои от които впоследствие носят дори загуби за самите институции.

Освен това, страната изпитва и сериозни затруднения що се отнася до слабо реформирания държавен сектор, който показа, че държавата не може да бъде добър стопанин. Много сектори останаха далеч от ефективността, която се очакваше да бъде постигната, а оттам започнаха да „дърпат” надолу и частния бизнес.

Не на последно място трябва да се спомене и огромната финансова и икономическа криза, обхванала цялата Еврозона и довела до тежкото състояние на държави като Гърция, Испания, Кипър.

Мерките – ще бъде ли избегнат спасителен план от ЕС?

Новоизбраният министър-председател на страната Аленка Братушек въведе незабавни антикризисни мерки, с които се надява да избегне нуждата от сключване на договор с ЕС и други кредитори относно спасителен план за страната. Бе договорено вдигането на ДДС с цели 2 %, като данъчна мярка, която би донесла най-бърз и безболезнен ефект.

Наред с това, предстои да бъдат гласувани и важни решения, свързани със сключването на приватизационни сделки за важни държавни компании, сред които и националния въздушен превозвач на страната.

Относно първоизточника на самата криза – банковия сектор – се обмисля създаването на отделна държавна банка, която да отдели и концентрира само лошите кредити – сценарий, добре познат от ситуацията отпреди няколко месеца с Кипър.

Изводите – как може да бъдат извлечени поуки от всичко това?

На първо място трябва да бъде споменато, че прекомерното харчене на държавни средства, съчетано с твърде социална политика, провеждана от правителствата, неминуемо води до сериозни главоболия относно държвания бюджет и платежоспособността на всяка една държава, независимо колко добри перспективи първоначално е имало пред нея.

Не трябва да се пренебрегва и фактът че, когато се говори за сценарии като този в Кипър и Словения, най-често става дума за твърде забавени или изобщо незапочнати наложителни реформи в множество държавни сектори. Явно държавата до голяма степен изостава в реформирането си и пригаждането към новите реалности – за разлика от частния бизнес, който обаче пък е тясно зависим от регулаторните функции на страната.

Всичко това представлява една сигнална лампичка за европейските и световни лидери, които явно започват да осъзнават, че реформите и контролът са неизменна част от бъдещото много по-успешно управление на европейската и световна икономика. Не е случаен и фактът, че проблеми като тези в Словения звучат доста непонятно в доскоро смятаните за доста изостанали страни като България и Румъния.

На фона на всички тези главоболия България демонстрира стриктна финансова дисциплина, като международният й кредитнен рейтинг постоянно се покачва. А това може да бъде само доказателство, че контролът, постоянният надзор и ключовите напътствия от Европейската комисия, стриктно следвани в последните години от българските правителства, представляват най-правилната формула за по-нататъшния просперитет на всяка една държава-членка.