Предимства и Недостатъци на Облагането с Плосък Данък

Коментарите, които могат да бъдат направени на тема предимства и недостатъци на облагането с пропорционален данък са безкрайно много. Може би това е и причината медийното пространството да е изпълнено с мнения, съвети и препоръки на знайни, а и не чак толкова известни икономисти, които дават, а понякога дори натрапват своето становище по въпроса.

Има много специалисти, които вярват, че това е най-подходящият и универсален данък, който съществува за стандартите на България. Други смятат, че този данък е дал каквото може на нашата икономика и трябва да бъде заменен с прогресивен, тъй като е изчерпал своите ресурси.

Какво точно е пропорционален или, както го наричат още – „плосък” данък?

В най общ смисъл, възприятието за този данък се охарактеризира с думата „справедливост” – много експерти смятат за справедливо хората с различни финансови интереси и показатели да бъдат третиране еднакво, да бъдат облагани с един и същ процент и да плащат пропорционален данък върху своите доходи. Това е данъкът, който помага на хората да се чувстват равнопоставени, без значение от тяхното професионално или социално положение.

Характерното за този данък, е че обичайно се използва от държави, които са нови, прохождащи демокрации с основна цел – повишаването на икономическия си растеж. Пропорционалният данък се възприема като изключително важен в процеса на ускоряване икономическия растеж на една развиваща се икономика. Той облагодетелства инвеститорите и представлява истинкси ‘магнит’ за привличането на преки чуждестранни инвестиции. Чрез него на практика се създава благоприятна среда за развитието и прогреса на всяко едно надеждно бизнес начинание, поне що се отнася до данъчната тежест, която следва да бъде понесена от съответния икономически субект. Ето защо прилагането на такъв данък е често използван подход в новоразвиващите се икономики, стремящи се към бързо наваксване на сериозното си икономическо изоставане..

Това е данъкът при, който тези, които работят и печелят повече, не са наказвани за това си деяние.

Друго негово предимство е лекотата с която човек може да калкулира данъчното си задължение, без използването на таблици, графики, сложни формули или услугите на различни финансисти, икономисти или счетоводители.

Без стремеж да се политизира темата, може да се каже, че плоският данък беше въведен в България в началото на 2008 г. от тройната коалиция, която управляваше България в този период. Безспорно това беше и едно от най-правилните решения взети за целия четиригодишен период на това управление, като това е оценка, както на самите тогавашни управляващи, така и на различни критици и значими за българската сцена икономисти. Това действие доведе до драстично намаляване на укриването на доходите и увеличаване на събираемостта на данъците. То доведе до стимулиране на спестяванията, които са предпоставка и за повишаване на инвестициите. Данъкът спомогна за създаване на по-голяма прозрачност на облагането и ограничи възможностите за избягването или укриването на доходи. Делът на „сивата икономика” се намали значително, в общи линии – успехът на въвеждането на този данък надмина дори и най-смелите очаквания.

Недостатъците, които могат да се посочат за плоския данък също не са малко – много често той е заклеймяван, като данък, който фаворизира богатите и е в ущърб на бедното население. Обвиняван е, че и малкото, което изкарват бедните се облага от законодателя.

Може би така наречените критици имат основания за тези заключения – наистина прогресивно подоходното облагане позволява на хората с най-ниски доходи да бъдат данъчно „помилвани”, докато плоският данък не дава такава възможност!

Прогресивният модел на облагане, за разлика от пропорционалния, е проектиран да подложи по-голям процент от доходите на данъчно облагане за физическите лица, домакинствата и бизнеса с по-високи доходи, като същевременно да намали данъчната тежест върху хората с ниски доходи. Прогресивните данъци също така носят значителни ползи за икономически затруднените домакинства и обществото като цяло.

Интересен факт е, че повечето икономически развити държави не прилагат пропорционалния модел на подоходно облагане. Те използват прогресивния модел и го наричат още солидарен, като презумпцията е, че хората с по-големи доходи солидарно приемат да заплащат по-големи данъци за сметка на необлагаемите доходи на хората с ниски такива. Същият този данък обаче кара други хора да търсят начини да попаднат в „графата” необлагаем минимум. Очевидно в България миналото показва, че прогресивното подоходно облагане подсъзнателно стимулира хората да търсят възможности да се облагат с по-ниска ставка, да получават повече, а да се облагат с по-малко. Това е много характерно за нашата страна – може би поради този така наречения балкански манталитет, каращ ни да заобикаляме закона, да укриваме доходите си на всяка цена или поне да го правим „от любов към спорта”. А може би – поради факта, че всеки себеуважаващ се бизнесмен притежава стремежа и вътрешната мотивация да увеличава средствата, които получава и да намалява тези, които отдава.

В общи линии – както предимствата, така и недостатъците, които могат да бъдат изтъкнати относно пропорционалния данък са наистина много.

За едни държави по-подходящо би било да се използва пропорционалният данък, а за други – не, дори те да си приличат по брой и стандарт на населението или да бъдат икономически сходни. За да се определи кой данък да се прилага при едно законодателство, трябва да бъде направен много задълбочен и комплексен анализ на база население, данъчна традиция, икономическа и финансова стабилност, образование, предразположеност към данъчно облагане и др.

С наближаването на парламентарните избори, все повече набира популярност промяната на пропорционалния данък. За съжаление, непредсказуемият макроикономически климат е способен да доведе до вътрешен катаклизъм във всяка една държава от Европейския съюз. Дори и държавите с традиции и имидж на едни от най-силните икономики срещат огромни затруднения при преминаването през тази дълга икономическа криза. Едва ли, обаче, икономическите условия в момента позволяват да се правят експерименти от такъв характер. По-скоро – повечето предложения и иновативни идеи се появяват вследствие на популистки изказвания на бивши политически лидери. За България най-важно е решенията, които ще се вземат, да бъдат само въз основа на подобряване на икономическото състояние на страната и стандарта на хората.