Плюсове и Минуси След Въвеждането на Данък „Лихва”

Данък „Лихва” бе въведен в българската данъчна система на 01/01/2013 след ожесточени обществени спорове, в които представители на държавата, бизнеса и обикновените хора изтъкваха редица причини “за” и “против” този нов налог. В момент на тежка финансова и икономическа криза управляващото мнозинство взе малко изненадващото решение за повсеместното облагане на лихвите по всички банкови депозити с данък в размер на 10 %, съответстващ, както на същствуващия данък ‘печалба’ (плосък данък), така и на 10%-ния налог върху доходите на физическите лица.

Много бяха споровете и най-вече критиките към тази непопулярна стъпка, предприета от изпълнителната власт.

Но как най-точно биха могли да бъдат определени плюсовете и минусите на данък ”лихва” около три месеца и половина след неговото реално въвеждане?

Плюсове:

• По-справедливо данъчно облагане

Много от данъчните специалисти в страната са на мнение, че всеки доход, получен вследствие от определено действие, дори било то и влагане на пари в банков депозит, следва да бъде обложено с една и съща данъчна ставка. В този ред на мисли често се изтъква, че данък „лихва” е въвел определено равновесие в тази посока, осигурявайки еднакъв данъчен подход към доходите на физическите и юридическите лица, както от упражняване на определена дейност, така и от на практика без рисковата инвестиция – банков влог.

• Ефект на стимулиране на икономиката

Безспорно една от основните идеи на правителството с въвеждането на данък „лихва” бе да бъде постигнато стимулиране на хората със спестени доходи да ‘раздвижат’ своите пари и да ги използват реално в икономиката под формата на различни видове инвестиции. Това обаче поне засега не се случва, като за първите няколко месеца, откакто бе въведен, данъкът не промени особено съществуващото статукво. Това, което стана, бе част от спестяваните в банкови депозити средства да бъдат пренасочени към други банкови продукти, освободени от облагане – спестовни влогове, взаимни фондове и т.н.

• Увеличаване приходите на хазната

Фискалният ефект на подобен данък никак не трябва да бъде пренебрегван като съображение за неговото въвеждане. Много специалисти изразиха мнението, че самият налог има за своя основна цел да се превърне във важно приходно перо в и без това твърде изтънелия държавен бюджет, спомагайки за покриването на увеличилите се разходи. Това, което наблюдаваме за първото тримесечие, напълно отразява очакванията на правителството, а събираемостта на данъка е неоспорима.

• Следване на Европейския модел

Като положителен аспект на този данък често бе изтъкван фактът, че подобни, а и в повечето случаи много по-обременяващи данъци има в почти всички европейски страни. Това, обаче, едва ли успя да успокои най-върлите критици на тази идея.

Минуси:

• Отнемане на финансов ресурс

Най-големият минус на данък „лихва”, както и на всеки един нов данък, е, че довежда до отнемане на ресурси от населението и следователно – до реалното обедняване на хората. Много са споровете за това, как точно трябва да се пребори кризата, но със сигурност въвеждането на нови данъци и допълнителното натоварване в това отношение на хората и бизнеса не е от най-добрите стъпки, които могат да бъдат предприети, тъй като неминуемо довежда до свиване на потреблението, а оттам – и до намаляване на икономическия растеж. Данък „лихва” отне (макар и малко) определен доход от всеки един човек, имащ някакви банкови депозити.

• Отнемане на инструмент за справяне с ефекта от инфлацията

В повечето случай банковите депозити биват поддържани с цел запазване стойността на парите чрез компенсирането на инфлационния ефект с помощта на допълнителна доходност. Тези пари са всъщност т.нар. „бели пари за черни дни” и всичко, към което обикновеният човек се стреми, е да ги запази сигурни и като наличност, и като номинал. За съжаление, част от инструментите за постигането на тези цели на практика бяха отнети чрез въвеждането на данък „лихва”.

• Недоверие в текущата икономическа ситуация и песимизъм относно налагането на бъдещи подобни мерки.

Данъкът върху доходите от лихви по банковите депозити всъщност има много по-голям психологически ефект, отколкото паричен или фискален. Изглежда той в немалка степен накара хората да бъдат още по-предпазливи към бъдещето, дори увеличавайки своята спестовност. Поне засега не се наблюдава някакво раздвижване на спестените пари по отношение на обратното им връщане в активния икономически живот.

С оглед направения кратък преглед на основните характеристики на нововъведения в България данък „лихва”, можем да обобщим, че той определено носи със себе си доста противоречиви реакции и поради данъчната традиция в страната, и поради обстоятелствата на конкретното време на неговото появяване. Все пак, при условие, че редица европейски държави увеличиха в доста по-голяма степен данъчната тежест върху своите граждани в момент на криза, изтъквайки това като антикризисна мярка без алтернатива, можем да кажем, че въвеждането на данък върху доходите от банкови депозити в Българя не изглежда лишен от логика акт. А и не трябва да се забравя, че неговата ставка изцяло кореспондира на данъчната традиция и установените данъчни норми относно доходите – 10 %. Не е за пренебрегване и фактът, че чрез този данък може би ще бъдат постигнати две изключително важни цели – раздвижване на спестения капитал (макар и в неголяма степен) и увеличаване на платежоспособността на държавата. С други думи – данък „лихва” по-скоро има за цел да намали твърде повишения темп на спестяване на домакинствата и бизнеса, стимулирайки към инвестиции и потребление, и едновременно с това да разпредели допълнителната доходност в по-справедливо социално съотношение.