Пенсионна Реформа

Пенсионната реформа и конкретните начини на нейното провеждане се очертават като една от най-тежките задачи пред новото българско правителство. Чувствителността на тази тема и зависимостта на огромен брой хора от евентуалните решения, свързани с нея, са сред основните трудности, които пречат на гладкото реализиране на идеите на управляващите.

Работеща пенсионна система изглежда едно от задължителните условия не само за постигане на балансиран държавен бюджет и за целево разходване на осигурителните и данъчните постъпления, но и за осигуряване на предвидима и предсказуема бизнес среда с ясни параметри на пенсионната и осигурителната тежест.

Очакванията за плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране през 2015 г. не се оправдаха, като правителството реши да не предприема този ход в началото на своето управление (по примера на редица европейски държави, които в момент на стагнация и повсеместно ограничаване на разходите решиха да не предизвикват излишно социално напрежение с подобни действия).

Интерес и сериозни спорове обаче провокира решението на правителството да се опита да промени до известна степен начина на събиране на допълнителните задължителни пенсионни осигурителни вноски, като даде възможност те да бъдат на разположение на Националния Осигурителен Институт. Това решение получи противоречиви отзиви – както от синдикати, така и от бизнес организации. Основните критики бяха свързани с това, че подобни действия на практика биха нарушили интегритета на идеята за стабилна пенсионна система, разчитаща на два основни стълба.

Очевидно е, че българското правителство се опитва да стабилизира пенсионната система и да пренасочи повече средства към самата държава, предоставяйки възможност за по-удобно и по-практично за националния интерес и за самия гражданин управление на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Това със сигурност би гарантирало по-дейното участие на самата държава в осигурителната сфера и би позволило целенасочена национална политика, свързана с коректния начин на функциониране на пенсионната реформа.

В същото време, обаче, безспорен факт е, че подобен ход би навредил на независимостта на пенсионното осигуряване и би обезсмислило до известна степен частното управление на личните осигурителни партиди на гражданите.

Засега решението за крайната дестинация на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване не е окончателно, като се очакват още дебати по темата, преди да бъде официализиран конкретен текст в закона. Важният извод обаче е, че съществува ясно съзнание и силна политическа воля за промени в пенсионната система с цел реализирането на дългоочакваната и вече повече от наложителна пенсионна реформа в България.