Гръцко-Кипърско „Сиртаки”. Какво се Обърка, Как Европа Допусна Това?

За избухването на световната икономическа криза и нейното разрастване основна вина има „Гръцко-Кипърският” развой на нещата. И двете държави очевидно и занапред ще бъдат в челните позиции на „обвинителния” лист в опитите да бъдат обяснени предпоставките, причините и следствията, свързани с тази масова рецесия и неимоверното влошаване на икономическата конюнктура.

Но какво точно се обърка и как се стигна до този мрачен сценарий?

Едва ли можем да обвиняваме само гръцките и кипърските правителства, управлявали своите държави в последното десетилетие. Причините за този неприятен развой на нещата се коренят много по-дълбоко.

От една страна – безспорен факт е, че очевидно стандартът на живот, достигнат в двете страни, е далеч от реалната картина на ресурсите и брутния вътрешен продукт, който те самите произвеждат. Това изкуствено завишаване на потреблението и доходите без тяхното реално отражение в икономиката от гледна точка на произведен продукт е продължавало години наред, преди в определен момент да даде сериозните отклонения, които виждаме днес. Извън съмнение е това, че и гръцките, и кипърските граждани са живели далеч над стандарта, отговарящ на тяхното материално състояние, т.е. „на кредит”.

От друга страна страна – банковият сектор и в двете държави явно не е бил ефективно контролиран от държавните регулаторни органи (Централната банка). Това постепенно доведе до изключително големия ръст на кредитирането, който може да стимулира икономиката, но дефакто може и да представлява реално опасност за влошаването на по-нататъшното финансово състояние на държавата. Така наречените „лоши” кредити увеличиха неимоверно задлъжнялостта на гражданите, а оттам – и тази на банките. Вследствие на това правителствата бяха принудени да потърсят външно финансиране под формата на спасителен план от външни кредитори, за да се опитат да предпазят банковия си сектор, а и платежоспособността на самата държава от фалит.

Как обаче Европа допусна това да се случи?

Когато се говори за вина, със сигурност тя не може да бъде хвърляна само върху самите държави (Гърция, Кипър и т.н.), а трябва да се потърси и отговорност от международните институции, имащи задължението зорко да контролират и внимателно да съблюдават подобни процеси в рамките на валутния съюз. Тяхното бездействие безспорно изигра изключително важна роля при последвалото стечение на обстоятелствата.

Къде сме ние?

В контекста на цялата тази ситуация България не допусна никакви съмнения относно стабилността на своите финанси. Макар доста от големите банки на българския пазар да са гръцка собственост, българското правителство успя да пресече всякакви страхове, свързани по някакъв начин с евентуална нестабилност в банковия сектор. За съжаление, обаче, българската икономика е тясно свързана с гръцката и това несъмнено оказа негативно влияние в редица отрасли. Въпреки това, възстановяването на доверието в гръцката икономика расте, а това, съчетано с традционната в последно време финансова стабилност в България, дава добри предпоставки за благоприятна инвестиционна среда.