Гръцките Инвестиции В България След Началото На Кризата

*Масово Откриване На Гръцки Фирми В България

Кризата в Гърция, разразила се с пълна сила в последните години, доведе до интересни феномени, наблюдавани в местния икономически живот, както и в този на съседните на Гърция държави, в това число и България. Неоспорим факт е, че в днешния глобален икономически свят интерференцията между отделните икономически субекти – дружества, консорциуми, държави – е по-интензивна отвсякога, като всяка една промяна в някой от горепосочените фактори води неминуемо да определено видоизменение и във всички останали на съответното ниво или на всички нива. Говорейки за съществени промени, няма как да не се обърне сериозно внимание на онези мащабни изменения, които световната икономическа и финансова криза предизвика на най-високото възможно ниво – макроикономическото ниво „икономики на отделните държави”.

В този ред на мисли, Гърция, като страната, в най-голяма степен засегната от дълговата криза, обхванала впоследствие и цялата Еврозона, оказа сериозно влияние върху икономическия живот на недотам развитата в икономическо отношение, но както се оказа впоследствие – никак незалсужаваща подценяване откъм бъдещ икономически потенциал – съседна България.

Малко по малко икономическите специалисти започнаха да наблюдават явление, изглеждащо доста странно и дори абсурдно до преди няколко години – масовото пренасяне на част от гръцкия малък и среден бизнес (най-вече от северната част на страната) в България под формата на регистрация на нови дружества, които да отчитат дейността си в доста по-привлекателната за развиване на бизнес балканска държава.

Освен влошеното състояние на гръцката икономика и неизбежните мерки на строги икономии, въведени в страната като част от сделката за огромния спасителен заем, отпуснат на Гърция от тройката кредитори, изключително важна роля в целия процес на „прехвърляне” на реални гръцки фирми в България има благоприятната бизнес среда, създадена у нас от редицата правителства, управлявали страната в последното десетилетие. В същото време се оказа, че гърците са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани най-вече с необходимостта от рязко „затягане на коланите” и съвсем логичното и произхождащо от това влошаване на абсолютно всички същствуващи икономически показатели. Това доведе и до очевидната разлика, която започна да се усеща от бизнеса, упражняващ дейността си в България и този, правещ това в Гърция.

Немалко са ключовите предимства на България спрямо Гърция:

- Изключитлено ниско ниво на данъчната тежест върху бизнеса – само 10 % подоходно облагане, и то от пропорционален, а не от прогресивен тип.

- Нормално ниво на Данък върху добавената стойност – 20 % без никакви изгледи за промяна в посока неговото увеличаване.

- Сравнително ниска осигурителна тежест – както за работодателя, така и за работника – с тенденция за още по-голямо облекчаване на разходите на бизнеса в това отношение.

- Ниски стойности на ставката за облагането с данък „дивидент”.

- Все по-гъвкави и опростени бизнес процедури с ясната цел за всеотдайно съдействие за развитието на бизнеса и облекчаване на всички взаимоотношения, които той има с държавните институции.

- Ускорено възстановяване на дължимия от държавата ДДС – перспективите в това отношение е да се постигне впечатляваща ефективност при връщането на тези средства обратно на бизнеса.

Имайки предвид всички тези ключови предимства, както в данъчен, така и в чисто икономически аспект, които България има в сравнение с южната си съседка, никак не е учудващо че такава тенденция бива наблюдавана. Към всичко това няма как да не споменем и факта, че България вече се утвърждава като пълноправен член на Европейския съюз и все по-осезаемо прилага европейското законодателство във всички негови форми и разпоредби така, че бизнесът да разчита на определена степен на сигурност, предсказуемост, яснота и контрол – такива, каквито би следвало да намери във всяка една част от съюза.