България – Отново Със Стабилни Перспективи

След доста обезпокоителните събития в България, най-вече в политическия живот, в последните месеци съвсем естествено започна все по-често да възниква въпросът относно стабилността на местната икономика и нейния имидж в очите на международните инвеститори. Видимата политическа нестабилност и крехката парламентарна подкрепа за новосформираното коалиционно правителство неминуемо доведоха до редица въпросителни относно това, дали България няма да последва пътя на други по-бедни страни-членки на Европейския съюз.

В контекста на всичко това, преди няколко седмици кредитната агенция „Standard & Poor’s” потвърди кредитния рейтинг на страната, но понижи перспективите от стабилни към негативни, което често се счита за ясен знак за неизбежно бъдещо понижаване на кредитния рейтинг на страната. Не закъсняха и твърденията, че бъдещето пред България не е никак розово и че предстоят доста неприятни за икономиката събития.

Всички страхове обаче бяха разсеяни след съвсем скоро обявената оценка на една от останалите основни кредитни агенции – “Fitch”. Официално ревизираната позиция на компанията също потвърди сегашния кредитен рейтинг на страната, но за разлика от „Standard & Poor’s” не се поколеба да потвърди и стабилността на перспективите пред страната.

Бяха изтъкнати редица причини за позитивната оценка, дадена от агенцията. Очевидно е, че постигнатото от българската икономика през последното десетилетие няма как да се пренебрегне само заради няколко месеца политическа нестабилност, което по принцип представлява доста често срещана политическа конюнктура при текущите икономически обстоятелства в световен мащаб. Трябва също да се подчертае, че в България има действащ закон, непозволяващ надхвърлянето на определен размер на бюджетния дефицит, а и валутен борд, който осигурява стабилността на местната валута.

Именно стабилните държавни финанси и акумулираните буфери като цяло (фискалният резерв достига 6.3% от БВП към ноември 2013 г.) са в основата на дадените позитивни инвестиционни перспективи. В същото време правителствата (без значение от политическата си принадлежност) стриктно следват курс на нисък бюджетен дефицит – около и под 2% от БВП на годишна база.

Показателен е и фактът, че за първи път от доста време насам се заговори и за плановете за присъединяване на България към Еврозоната и използването на общата европейска валута (по примера на Латвия). А критериите за това страната преизпълнява вече няколко поредни години.

Едно е ясно – светлите перспективи пред България тепърва предстоят, а икономиката изглежда се раздвижва дори по-бързо от очакваното, което е сериозна предпоставка за високи инвестиционни резултати.