България/Гърция – Минимална Работна Заплата
Минималната работна заплата е индикатор за нивото на развитие на всяка една икономика, натрупаното до конкретен момент богатство (създаден продукт) в икономиката и равнището на заплатеност на труда, т.е. паричната оценка на взаимоотношенията „работник/работодател” като цяло в определената затворена икономическа система.
Сравнението между нивата на работната заплата в отделни държави е може би най-лесният начин да се прецени как в международен аспект бива оценяван произвежданият от дадена страна продукт на фона на този, които бива генериран от друга държава. Подобен анализ е изключително важен в процеса на вземане на решение за реализиране на конкретни инвестиционни планове.
Разглеждайки исторически акумулираните статистически данни, включително тези от 2013 (най-актуалните към днешна дата), лесно може да се забележи огромната разлика между нивата на минималното месечно възнаграждение в България и Гърция, което ясно и красноречиво описва картината на трудовия пазар в двете страни:
Страна | Мин. раб. заплата 2012 (евро) | Мин. раб. заплата 2013 (евро) |
---|---|---|
Гърция | 751 | 586 |
България | 148 | 158 |
Категоричната разлика, която се отчита при подобно сравнение, ясно показва, че стандартът на живот в Гърция е в пъти по-голям от този в съседна България, което има, както положителни, така и отрицателни аспекти и за двете държави.
Разбира се, наивно би било да се смята, че страната с далеч по-евтина работна ръка е в пъти по-добро място за инвестиции от всякакъв тип. Ясно е, че има причини заплатите на работниците и служителите в Гърция да бъдат по-високи – по-качествено извършена работа, по-оптимизирани работни процеси, по-професионално обучени кадри и т.н.
Това, което обаче не трябва да се пренебрегва, е, че в днешния глобален свят уравновесяването на знанията, подобряването на уменията и като цяло човешкото развитие се постига в пъти по-лесно, отколкото в недалечното минало.
В този контекст развитието на работната сила в България сякаш сериозно започва да изпреварва нивото на нейното заплащане, като все повече компании остават очаровани и от качеството на наличната местна работната ръка, а не само от нейната цена. Тази тенденция вероятно ще се забелязва все по-отчетливо в следващите години, макар и съвсем естествено да се преминава към постепенното повишаване на цената на труда. Това неминуемо би трябвало да доведе и до по-стабилен възходящ ръст на инвестициите в България от страна на все повече гръцки компании.
Бъдете първия, който ще коментира. Leave a comment