Предимства и недостатъци на общата данъчно-осигурителна банкова сметка

Въвеждането на единна данъчно-осигурителна банкова сметка, считано от 01/01/2013 безспорно представлява изключително нововъведение в администрирането на плащанията на задължения към националния бюджет – мярка, отдавна очаквана не само от счетоводителите и от бизнеса, но и от обикновените хора. Тази стъпка бе предприета с надеждата за улесняване на и без това твърде усложнените и тромави бюрократични процедури в българската данъчно-осигурителна администрация – нееднократно обвинявана за недостатъчно ефективното привличане на чуждестранни инвеститори, както и за неадекватно непрофесионалното третиране на местни български юридически и физичеки лица.

Но какво всъщност се промени за последните около три месеца и половина?

Наистина ли общата данъчно-осигурителна сметка подобри бизнес конюнктурата и направи отчитането на задълженията доста по-приятна и облекчена процедура?

Ако трябва да се даде еднозначен отговор на последния въпрос, то той определено е повече „ДА”, отколкото „НЕ”.

Но нека направим един бърз анализ на вече отчетените от специалистите (а и от практиката) предимства и недостатъци на това нововъведение:

Предимства:

• Намаляване на финансовата тежест от гледна точка на банкови такси и комисионни.

Чрез новата сметка дефакто стана възможно плащането само с едно платежно нареждане, без да е необходимо да се попълват няколко различни такива към различни банкови сметки. Всяко нареждане пък от своя страна носеше със себе си и немалка такса за превод, която в много от случаите се оказваше тежко допълнително бреме, както за бизнеса, така и за обикновените хора.

• Намаляване на бюрократичните процедури от гледна точка на реквизитите необходими при плащането.

Чрез новата обща сметка вече не е необходимо да се попълват по няколко платежни нареждания и да се описват основанията за плащане, както и периода за това. Всичко това представлява сериозно облекчение при извършването на цялостната процедура.

• Намаляване на времето за извършване на плащанията.

Това е може би и едно от най-големите предимства във връзка с административните реформи, за които непрекъснато се говори. В крайна сметка това е и смисълът на цялото „упражнение” – да бъде стимулиран всеки един индивид в обществото да спазва съответните процедури чрез въвеждането на различни по вид улеснения и определена висока степен на яснота и бързина на самите процеси.

Недостатъци:

• Невъзможност за диференциация на задълженията.

Това, което държавата осигурява като свое предимство, но в някои случаи може да бъде смятано и като недостатък за задълженото лице, е автоматичното погасяване на задълженията по време на възникване, а не според местоназначението на самото плащане. Това на практика означава, че вече не може да се постигне плащане на по-скорошно задължение, а по-старото във времето да бъде за пореден път отложено. Това гарантира хронологичност на погасяването на задълженията, но в доста сериозен смисъл представлява пречка и недостатък (за задълженото лице) във връзка с начина на функциониране на общата банкова сметка.

• Възможност за възникване на определени недоразумения или забавяния.

Практиката показва, че плащанията по общата банкова сметка невинаги преминават съвсем гладко, като са възможни някои недоразумения или забавяния. Те, разбира се, биват своевременно отсранявани, но все пак могат да бъдат възприемани като временен недостатък.

• Различни IBAN банкови сметки за различните Териториални дирекции на НАП.

Въпреки че общата банкова сметка е единна за плащане задължения към националния бюджет, дефакто всяко подразделение на НАП притежава собствен IBAN номер. Това отново предизвиква лек смут и недоволство, най-вече сред обикновените хора, които нямат необходимата специфична банкова култура за попълване на определени банкови документи.

Краткият анализ безспорно показва, че предимствата на общата данъчно-осигурителна сметка са доста по-значими от евентуалните й недостатъци. Неслучайно повечето специалисти са единодушни, че тепърва ще се усети позитивният ефекта от нейното въвеждане и ефективно използване. В немалка степен това важи и относно оформянето на българската бизнес и инвестиционна среда като още по-привлекателна за външни инвеститори. А наред с някои други планирани реформи най-вероятно България ще остане на правилния път – пътят към запазването на положителния бизнес имидж и осигуряването на все по-атрактивна финансово-икономическа конюнктура за бъдещо развитие.

април 21st, 2013 Публикувано отRPNAdmin Публикувано в: Други