Подобряване на Прогнозата за Икономически Ръст

В началото на пролетта българското правителство обяви официално (чрез Министерството на финансите), че очаква подобряване на икономическото състояние на страната и ревизира своята прогноза за икономическия ръст през 2014 г. Повишена бе първоначално предвидената стойност от 1.8 % за растеж на икономиката, като бяха изразени твърдите убеждения на представителите на министерството (начело с финансовия министър), че нарастването на българската икономика ще бъде минимум 2.1 %.

Основни предпоставки за подобни тенденции се откриват в значително подобрената международна икономическа конюнктура, стабилизирането на Еврозоната като цяло и очакванията за увеличаване на инвестициите в страната. Последният аспект се основава на гаранциите на правителството, свързани с планираните в бюджета капиталови разходи. Както е известно предвижда се леко завишение във външния дълг с цел стимулиране на вътрешното потребление в опит за постигане на „ре-старт” на самата икономика – политика, която сегашното правителство започна още от началото на своя управленски мандат.

Предизборна пропаганда или реални икономически основания?

Трудно е на този етап да бъде категорично потвърдено дали изразените от правителството на България положителни очаквания за икономически ръст на страната се основават на достатъчно на брой стабилни фактори и дали използваната реторика е по-скоро в сферата на предизборното говорене (с оглед наближаващите избори за европейски парламент).

Със сигурност истината е някъде по средата, тъй като безспорно има икономически основания зад изразената прогноза. Правителството доказа, че е склонно да използва държавни ресурси за стимулиране на потреблението, дори и цената за това да бъде по-голямата външна задлъжнялост. Освен това, има сериозни основания да се вярва, че след като правителството отпуска значителни средства за социални разходи и изразява позитивизъм в своята икономическа политика, частният бизнес (включително инвеститорите) и обикновените потребители би следвало да се чувстват доста по-комфортно в собствените си прогнози за бъдещия си бюджет и финансово състояние.

От друга страна, международните институции (включително Европейската комисия и МВФ) не бързат с прекомерния оптимизъм, което има своя резон, но в никакъв случай не бива да се приема за отрицание на обявените от правителството прогнози. Следваната от тях политика, обаче, в международен аспект е да официализират определени данни през конкретно предвидени периоди от време, базирайки се на трайно изследвани тенденции.

Едно е ясно – положителните новини не вредят почти на никого, а колкото повече подобни очаквания бъдат изразявани във време на застой и цялостен икономически песимизъм, толкова повече бизнесът и реалната икономика имат възможности за възстановяване, укрепване и растеж.